Architecture Portfolio

Залезът на ПАНЕЛКИТЕ

Залез над Люлин

Какво ще се случи след 20 години в царството на панелките „Люлин“? Разбира се, този въпрос се отнася и за всички останали жилищни комплекси от този тип в България. Аз ще визирам в тази статия конкретно този квартал.

Квартал „Люлин“ е построен напълно през 1979 с малки изключения. Разделен е на 10 микрорайона и по неофициални данни от 2007 населението му е приблизително 200 000 души. Според мен в момента населението му е поне 500 000 души.

Половин милион души живеят в тези „красиви“ панелени жилища. Живота на половин милион души може да бъде застрашен след 20-30 години. Половин милион души могат да останат на улицата. Това ще бъде факт дали след 20 или 70 години.

Как по-точно ще се случи подобна трагедия в мирно време? Панелените жилища имат определен период на живот. Според някои специалисти той е 50-60 години, а според други е 100-110 години. Слабото място на този тип строителство са връзките между отделните елементи. С годините те отслабват и може да се стигне до скъсване и разпадане на сградата. Това налага поставянето на относителен срок на годност.

Привържениците на втората теза, че панелките имат минимум 100 години живот, имат своите аргументи. Панелното строителство е германско изобретение следователно няма как да не е качествено. Освен това ако се поддържат и ремонтират панелките, ще се избегнат бъдещите усложнения. Живота на сградите може да се и удължи ако се санират, както трябва. Всичко е ок!

Слабите места на тези аргументации просто прозират. Да, никой не се съмнява в доброто качество на немските продукти, но в крайна сметка не германци, а българи са строителите. А всички знаем какъв е българският начин да се вършат нещата … Освен това са строени не от опитни майстори, а от войничета. Момчета, които идея са си нямали от строителство. И това си личи от кривите стени и другите „малки“ несъвършенства в апартаментите. Нека бъдем отговорни и свалим поне с 30-40 години от предвижданията на специалистите.

Незнам дали има смисъл да коментирам втория аргумент. Ако се поддържат и ремонтират ?!?! Всеки, който е влизал в панелка, а даже не е нужно и да влиза, защото си личи и отвън, може да каже, че това никога не се е случвало и добре ще предположи, че никога няма и да се случи.

Единствената надежда за спасяването на тези комплекси е наистина цялостното саниране и ремонтиране на сградите. Това е отговорност на държавата. До колкото знам тя даже се е захванала вече с тази задача. Има прието решение за санирането на няколко хиляди сгради от този тип. До този момент са санирани не повече от десет сгради. С това темпо … далеч ще се стигне. На мястото на живущите в тези панелки аз лично бих гледала да се изнеса, колкото мога по-бързо, защото ако разчитаме на държавата най-много да свършим в най-добрия сценарий бездомни.

Вече отгатнахте сигурно, че аз съм от привържениците на първата теория. На панелените сгради им давам най-много 50 години живот в безопасност. Времето на панелките бавно и славно изтича…

Един коментар за “Залезът на ПАНЕЛКИТЕ


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>