Architecture Portfolio

Street art, Moscow

Street art, Moscow

Качвам се на самолета. Затварям си очите. Все още не мога да повярвам … Отивам в Москва! Очаквам всеки един момент да се окажа в разгара на някой американски филм сред шпиони, военни и кръвопролития. Боингът излита. Всичко е нормално. Хората са си хора. Учудващо самолета оцеля и кацаме в Москва. Усещам нарастващия трепет пред сблъсъка с една непозната различна земя, който всяко пътешествие пробужда. На изхода от летището съм. Една стъпка и … къде е? Къде е културният шок? Нещо не е наред. Чувствам се … прекалено нормално, прекалено на място.

Архитект в Москва

Погълната от любопитството не заравям надълбоко в това объркващо състояние. Все пак съм в Москва – столицата на една от най-противоречивите сред световните сили страна! Този град е невероятно постижение на човешките способности. Като препратка до определението на думата грандомания би трябвало да пише Москва. Този мегаполис е огромен! 15 милиона души население. Близо 50 км диаметър. Всичко е огромно! Улиците, сградите … абсолютно всичко е огромно! Странно, но продължавам да не се чувствам странно. Не съм с размерите на незначителна мравка. Човек в пълен размер съм си. Тук в този момент разбирам с пълна сила един от първите уроци по основи на архитектурата в университета. Пропорции, мащаб, баланс между пространствата, сградите и архитектурата. Свидетел съм на едно виртуозно изпълнение на руските архитекти.

Парк, Москва

Под моста, Москва

Москва, Русия

Всичко е толкова красиво. Просторни чисти тротоари и улици. Китни градинки. Архитектурни шедьоври на всеки ъгъл. Трябва да им се признае на руснаците, те са ненадминати в проектирането на паметници и мемориални комплекси. Честно казано дразнещо е колко е огромно всичко. Не може да се направи нито една свястна снимка. Нищо не се побира в обектива на фотоапарата. Трудно е и да видиш себе си като нещо по-различно от точка на някоя от тези снимки.
IMG_0743

20140925_213755

Червеният площад

Червеният площад

Червеният площад

Червеният площад

Кървавите фонтани

Кървавите фонтани

Градът кипи от живот – ден, нощ, по всяко време. Заведенията са пълни. Всичко свети като Коледна елха. Това ми напомни на дома, на София. Но имаше и още нещо, което не можех все още да определя. Има някаква причина да не се чувствам като чужденец, която съм убедена, че ще ми избоде очите, но все още не мога да я видя. Но пък метростанциите са впечатляващи.

Метростанция в Москва, Русия

Метростанция в Москва, Русия

Метростанция в Москва, Русия

Метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Вярно е че в миналото сме имали близки отношения с Русия. Почерпили сме много от тяхната архитектура. Старите сгради, паметниците, площадите им са били образци за нашите архитекти и съответно наистина стилът е същият. Да, разликата в мащабите е очевидна, но въпреки това архитектурата си е архитектура. Може би това е причината да се чувствам прекалено нормално?

Най-големият частен музей. Човекът може съвсем спокойно да превземе сам някоя малка държавица като България.

Най-големият частен музей. Човекът може съвсем спокойно да превземе сам някоя малка държавица като България.

Най-големият частен музей

Най-големият частен музей

Най-големият частен музей

Най-големият частен музей

Къщата на арх. Мелников

Къщата на арх. Мелников

Най-накрая разбрах източника на този дискомфорт, който ме преследваше. За моето поколение връзката с Русия е била много много отдавна в миналото. Изключително трудно ни е да повярваме на разказите на родителите си, трудно ни е дори да си представим историята от учебниците. Страхувам се обаче, че всъщност историята не е история, а е настояще или още по-зле … бъдеще. Не само архитектурата от миналото, булевардите, площадите, активният денонощен живот на града са като тези в България, ами и всичко останало е еднакво! София се оказа едно миниатюрно копие на Москва! Копие до най-малкия детайл – модерните сгради, магазини, метрото, малките градски форми като кошчета, спирки, пейки, лампи, абсолютно всичко – старо и НОВО е еднакво. Нормално е да има прилики в старите сгради, но в новите?!? Та ние сме до ден днешен под пълното управление на Русия! Тази връзка никога не е била прекъсвана.

Кошче за боклук, Москва, Русия

Кошче за боклук, Москва, Русия

Познато ли ви е?

Познато ли ви е?

Вечният огън ама не е в София

Вечният огън ама не е в София

Като изключим късно появилия се “културен шок”, който преживях, Москва се оказа един прекрасен град. Не го препоръчвам за живот, но за приключенците е една много добра дестинация. Само се подсигурете с повече финанси и задължително автомобил и карта.

П.П. В Москва разкрих още една заблуда, на която ни учат в Европа. Панелното строителство със сигурност не е мъртво! Строят си се с пълна сила панелки класически модел без изолации, без нищо!
Панелки, Москва, Русия

Main

Есента на 2013та посетих собственоръчно Лондон – на гости на сестра ми. Лондон е град, в който или ще се влюбите, или ще се депресирате.
Last autumn I visited my sister in London. London is a city in which you’ll fall in love or … you’ll get depressed.

ВНИМАНИЕ! Лондон е в постоянен ремонт. Не се шегувам! WARNING! London is under constant construction. I’m not kidding!
0

Нощно време светлините на града са удивителни! At night the city’s lights are amazing!
1

2

3

4

Стълби за бъдещите удавници. Stairs to nowhere.
5

6

7

8

9

10

Живите статуи. Living statues.
11

12

Окото вижда всичко буквално. The eye sees everything literally.
13

14

15

Какво прави огромен син петел, който е символът на Франция, пред националната галерия на Англия?
What is doing a huge blue cock infront of the national gallery of England?
16

Друга забележителност в Лондон са симпатичните “пъбове”. London is famous also for its pubs.
17

Страхотни паркове! В тях има повече крилати отколкото хора. Awsome parks! There are more birds in them than humans.
18

19

20

21

22

23

Обикновен жилищен квартал по залез. Ordinary residential neighborhood at sunset.
24

Нощта на огньовете. Намирам този английски празник за много вдъхновяващ. На този ден Guy Fawkes е направил опит да взриви Парламента в Лондон през 1605. По този повод хората палят огньове и фойерверки.
Bonfire night. I find this holiday really inspiring. At this day Gue Fawkes made an atempt to blow up the House of Parliament in London in 1605. Nowadays people light bonfires and set off fireworks.
25

Метростанцията, проектирана от Норман Фостър. Norman Foster’s metro station.
26

27

28

Небостъргачите! The skyscrapers!
29

30

И много много други забележителности … улични актьори, странни манджи, тайни проходи. За да ги видите ще трябва сами да отидете до там ;)

Общо взето Лондон в днешно време е един изключително красив, модерен и чист град. Аз обаче така и не успях да се отърся от картинката на неговото минало, която е много добре описана от Тери Пратчет в неговата поредица книги от света на диска. Сажди, мръсотия, мизерия. Фабриките са преобразувани в модерни офис сгради, но въпреки това мрачната атмосфера от миналото не се е реставрирала заедно с тях.

Има опасност и да срещнете много интересни хора. Аз лично се сблъсках с Wes Berwise, който е известен музикант и радио водещ в Англия със слабост към блуса, джаза, соул музиката. Говорихме с часове в галерията Tate Modern. Много поздрави от България, Wes!
There is danger to meet some really interesting people. I personally met Wes Berwise who is famouse musician and radio host in England with a weekness for jazz, soul music. We talked for hours in the Tate Modern Gallery. Greetings from Bulgaria, Wes!
Wes Berwise

Задължително трябва да се разходите из Лондон :) You really must take a walk around London.

Промяната започва от самите нас. Вижте как един обикновен българин в чужбина споделя със света своята любов към родината.
Like.BULGARIA

Change comes from within. See how one ordinary bulgarian shares his love for his country with the world.
Like.BULGARIA

like-bulgaria-lakes

like-bulgaria-view

like-bulgaria-levski

like-bulgaria-martenitza

like-bulgaria-tikva

like-bulgaria-drink

И много други на like-bulgaria.com

And many others on like-bulgaria.com

photographer Deni Knyazhevich

 

Град София – столицата на България и моят роден град. В следващите страници няма да говоря за нейната богата история, нито за нейното „светло“ бъдеще. Ще говоря за това, на което съм станала свидетел и продължавам да ставам свидетел през моя все още малък житейски път. Ще говоря за безсрамното осакатяване на един прекрасен град. В основата на всяко едно ново пространство, актуален проблем намирам именно тази проблематика. Затова именно нея ще анализирам.

Градът представлява един жив организъм. Ние сме душата, а „материалното“ е неговото тяло. Такава е връзката между обществото и града. Обществото се стреми към усъвършенстване, към един по-добър, по-лек живот. Защо тогава това не намира отражение върху самия град? Под маската на модернизацията той всъщност жестоко и необратимо бива деформиран. Отговорът на този въпрос е изключително лесен. Просто не съществува общество, обществено мислене, обществена принадлежност. Няма Ние. Има само Аз. Кръгозорът на Аз-а е ограничен и егоистичен. Няма тази способност да види цялата картинка. Личностните интереси и тези на града влизат в конфликт.

Ще се опитам да дефинирам възможно най-точно двете понятия модернизация и деформация с оглед по-нататъшната им употреба. Какво означава модернизация? Според тълковния речник – нововъведение, усъвършенстване, съобразяване със съвременните изисквания и норми. А синоним на деформация е изкривяване, обезформяне, обезобразяване, изродяване. В нашето време, в нашата държава, в нашия град съвсем спокойно можем да кажем, че модернизацията всъщност означава деформация. Почти всички промени, нововъведения и опити за т.нар. „модернизация“ довеждат до проблеми, затруднения, пречки в правилното функциониране на градския организъм.

Още през Новото време се открива, че града може да бъде моделиран с цел оптимизация, без това да застрашава неговата цялост. Преустройството се подчинява на рационални урбанистични планове. Погледът на обществото обхваща цялото и гледа напред в бъдещето. Каква е нашата реалност сега? Опитваме се да догоним настоящето без оглед за миналото или за бъдещето. Понятието „ново“ придобива негативно значение. Няма значение дали се отнася за нова организация, нов квартал или нова сграда. Моделира се за интересите на Аз-а, а не за тези на обществото, на града.

Град София, както вече споменах е столицата на нашата държава с население приблизително 1 263 330 души и расте. Това е близо 16,5% от населението на България. Тя е основен административен, индустриален, транспортен и културен център на страната. Голяма част от актуалните проблеми в градоустройствено отношение идват от факта, че в планът-прогноза за София не е бил предвиден подобен ръст в населението. Няма нужда, разбира се, от паника. Западните страни ще ни спасят. „Модернизацията“ ще дойде на помощ.

С оглед тематиката на това есе не може да не се спомене и девиза на града „Расте, но не старее“. Определено расте и определено не старее. Упорито бива „модернизирана“ редовно.

Една от скорошните „модернизации“ е свързана с организацията на трафика и автомобилното паркиране в градския център. Обособи се зона, в която се ограничава и регулира разполагането на автомобилите. Това е една често прилагана схема в много европейски градове. Ползите на това нововъведение са много. Облекчава се автомобилния трафик и съответно се улеснява достъпа, намаляват се вредните емисии във въздуха, стимулира се употребата на алтернативни средства за придвижване като градски транспорт, колела и др. И разбира се общината да получи допълнително средства за други полезни каузи. Всичко изглежда прекрасно, нали? Веднага възниква следния проблем. Ако искаме да паркираме в центъра има два варианта. Да си платиш или да не паркираш. Извинявам се има три варианта. Можеш да ходиш на работа след 19:30 ч. Няма нито един безплатен обществен паркинг. Това е една повърхностна интерпретация на западно-европейския опит, която се превръща в една машина за рекет. След тази „модернизация“ следва един тежък период на адаптация.

В последствие тази деформация придобива още по-голям мащаб. Зоната се разширява и обхваща още по-голяма територия от града. Обхваща чисто жилищни области, където е напълно излишна подобна форма на организация. Моят квартал, ж.к. Банишора, също се оказа модернизиран. Той е един тих, спокоен изцяло жилищен комплекс. В него няма разположени почти никакви обществени центрове като изключим няколко училища и детски градини. Разположен е близко до центъра и има богат градски обществен транспорт. И като един истински образец за стар квартал е с изградена перфектна инфраструктура с широки и прави улици, без проблеми с паркиране и достъп … до сега. Наруши се сериозно жилищното пространство. Движението по улиците от двупосочно става еднопосочно, от което следва затрудняване на движението и достъпа. Паркоместата намаляват чувствително. Улиците пустеят. Няма нито една паркирана кола на тях. Това бих го сложила в графата на положителните качества на „модернизацията“, но се чувства неправилно. Тези празни улици не са нормални. Не са част от света, в който живеем. Колите все едно са изчезнали с магия.

Най-забавната част е че все още няма изграден нито един обществен паркинг, нито един.

За щастие тази деформация не е необратима. Не е свързана с изграждането на постоянни съоръжения и сгради. Въпреки че има много истина в поговорката „Няма нищо по-постоянно от временните решения“.

Сега да видим какво отражение има „модернизацията“ върху жилищното строителство. Къде е мястото на новите жилищни комплекси в планираното градоустройство? Нямат такова място. Повечето от тях нямат план, нямат инфраструктура, нямат законосъобразност дори. Не се създават пространства с обществено значение. Нямат никакво отношение спрямо града, спрямо общността. Новите сгради се появяват на най-изненадващите, ако мога така да се изразя, места, на места, където е важно за Аз-а. Вместо да създават, те унищожават пространствата около себе си. Запълват всяко едно свободно пространство без оглед за бъдещето. Задушават града. Пречат на неговото нормално функциониране и развиване. Може ли това градско пространство да бъде коригирано? Защо се правят нещата така че да се налага в последствие да бъдат променяни? Тази деформация е сериозна и почти необратима.

В плана на София е бил заложен следния принцип. Три зелени ръкава започват от планината Витоша и влизат чак до сърцето на града. Тяхното предназначение е било за прочистване на въздуха. Действали са като отдушници, комини. Тези три ръкава вече са в миналото. Прекъснати са именно с такива нови „изненадващи“ жилищни сгради. Изядена е и една голяма част от парковите пространства.

Това са два малки примера за „новостите“, на които ставаме свидетели последните години. Навсякъде цари пълна анархия и спонтанност, неподчинени на никакви планове и правила. Аз-ът следва своите лични интереси и диктува правилата. Липсата на обществено мислене е осезаема.

Проблемът е ясен. Вместо модернизация се получава деформация. Продиктуван е от разрушената връзка между социума и черупката на града. Причина за което е липсата на сплотено общество. Как бихме могли да я изградим, да я поправим? Как можем да се измъкнем от това блато на егоизъм, себичност и алчност, в което е затънал Аз-ът? Как можем да се превърнем от отделни индивиди в общество? Не е достатъчно това, че сме се оказали на едно и също място. Трябва да има нещо общо, което обичаме и за което да се борим. Трябва да имаме възможността да се борим, да имаме глас. Нужно е силно, стабилно и честно управление, лидерство. Нужна е промяна в мисленето. Този проблем малко ми напомня на положението в университета. Да, колеги сме, да, имаме една и съща специалност и учим едни и същи неща. Но не сме общество, защото не ни се дава тази възможност да работим заедно. Вместо това работим един срещу друг и сме принудени да бъдем егоисти. Още от рано започва да се заформя Аз-ът и това е въпрос на оцеляване.

В проблема с „модернизацията“ е заложен и друг конфликт. Чисто формалното и неправилно прилагане на т.нар. модерни идеи. Модерни идеи и технологии, идващи от чужбина, съвсем повърхностно разбрани и прекопирани. Не е лошо, разбира се, да черпим знания от чуждия опит,даже е задължително, защото няма нужда да се преоткрива топлата вода. Но тези знания трябва да бъдат пречупвани през призмата на нашата реалност и да бъдат осъзнавани преди да бъдат прилагани.

Време е да се излезне от крепостта, наречена наш дом, и да се обърне поглед и към бъдещето. Нека не треперим пред опасността от поредната новост, поредната криворазбрана „модернизация“. Тези деформации на града, неговото трайно осакатяване ще останат дълго след като нас ни няма. С тях ще трябва да се бори нашето поколение и поколението на нашето поколение и т.н. Но не това е най-страшното. Най-страшното са деформациите в общественото мислене, в психиката на хората. Разумът се развива, информацията за света се увеличава, и всичко това за сметка на морала. Може би има истина във фразата „Незнанието е блаженство“. „Модернизация“ не „деформация“.

Изкуството е една от основните съставки на нашето общество. То се среща под многообразни форми. Архитектурата е една от тях. Тя се е зародила още от началото на човешката цивилизация. Древен Египет. Месопотамия. Древна Гърция. Рим. Много от тези примери са оцеляли до ден днешен и разкриват пред нас живота на нашите предци, техните вярвания, техните мечти и желания.

Архитектурата отразява развитието на нашето общество. Тя е най-трайната сред всички изкуства. Тя е летописеца на нашата историята. Но не тази история, която е изпълнена с кръв, политика и дати. Тя описва историята на нашата култура, на нашата душевност.

Нека проследим най-общо нейното развитие във времето.

В миналото архитектурата не е имала цена. Може да не е имало храна за народа, но за строежите не са се скъпяли средства. Създавани са огромни монументални сгради. Храмове и дворци – основните символи на душевния свят.

Какво се случва днес с архитектурата? Нейната значимост като изкуство стремително намалява. Единственото, което е важно, е нейната цена. Най-евтиното винаги печели. Архитектурата вече не е изкуство. Тя е бизнес. Като огледало на човешката душа, тя ни показва една много грозна картинка. Ценностната ни система е наистина грозна. Ние сме готови да продадем и собствената си душа! В днешно време всичко е пари, всичко има цена, даже любовта.
Ето как изглежда реалността:

Всичко е сиво и грозно, бавно рушащо се. Точно така изглеждаме и ние отвътре. Нашето общество деградира. Огледайте сградите около Вас и ще видите истината в нейния брутален образ. На въпроса „От какво Ви е страх?“, аз отговарям: „От хората.“. Не животните, не природата, ами хората са тези, които са способни на най-големите злини. Всеки, заслепен от собствения си егоизъм, в стремежа да си създаде перфектното кътче, е готов да руши и унищожава всичко и всеки.

В нашата държава няма място за архитекти-идеалисти. Има място само за архитекти-бизнесмени. Всичко е бизнес. Всичко е пари.

Смисълът на живота в днешно време е да напълним джоба!

Залез над Люлин

Какво ще се случи след 20 години в царството на панелките „Люлин“? Разбира се, този въпрос се отнася и за всички останали жилищни комплекси от този тип в България. Аз ще визирам в тази статия конкретно този квартал.

Квартал „Люлин“ е построен напълно през 1979 с малки изключения. Разделен е на 10 микрорайона и по неофициални данни от 2007 населението му е приблизително 200 000 души. Според мен в момента населението му е поне 500 000 души.

Половин милион души живеят в тези „красиви“ панелени жилища. Живота на половин милион души може да бъде застрашен след 20-30 години. Половин милион души могат да останат на улицата. Това ще бъде факт дали след 20 или 70 години.

Как по-точно ще се случи подобна трагедия в мирно време? Панелените жилища имат определен период на живот. Според някои специалисти той е 50-60 години, а според други е 100-110 години. Слабото място на този тип строителство са връзките между отделните елементи. С годините те отслабват и може да се стигне до скъсване и разпадане на сградата. Това налага поставянето на относителен срок на годност.

Привържениците на втората теза, че панелките имат минимум 100 години живот, имат своите аргументи. Панелното строителство е германско изобретение следователно няма как да не е качествено. Освен това ако се поддържат и ремонтират панелките, ще се избегнат бъдещите усложнения. Живота на сградите може да се и удължи ако се санират, както трябва. Всичко е ок!

Слабите места на тези аргументации просто прозират. Да, никой не се съмнява в доброто качество на немските продукти, но в крайна сметка не германци, а българи са строителите. А всички знаем какъв е българският начин да се вършат нещата … Освен това са строени не от опитни майстори, а от войничета. Момчета, които идея са си нямали от строителство. И това си личи от кривите стени и другите „малки“ несъвършенства в апартаментите. Нека бъдем отговорни и свалим поне с 30-40 години от предвижданията на специалистите.

Незнам дали има смисъл да коментирам втория аргумент. Ако се поддържат и ремонтират ?!?! Всеки, който е влизал в панелка, а даже не е нужно и да влиза, защото си личи и отвън, може да каже, че това никога не се е случвало и добре ще предположи, че никога няма и да се случи.

Единствената надежда за спасяването на тези комплекси е наистина цялостното саниране и ремонтиране на сградите. Това е отговорност на държавата. До колкото знам тя даже се е захванала вече с тази задача. Има прието решение за санирането на няколко хиляди сгради от този тип. До този момент са санирани не повече от десет сгради. С това темпо … далеч ще се стигне. На мястото на живущите в тези панелки аз лично бих гледала да се изнеса, колкото мога по-бързо, защото ако разчитаме на държавата най-много да свършим в най-добрия сценарий бездомни.

Вече отгатнахте сигурно, че аз съм от привържениците на първата теория. На панелените сгради им давам най-много 50 години живот в безопасност. Времето на панелките бавно и славно изтича…