Architecture Portfolio

Main

Есента на 2013та посетих собственоръчно Лондон – на гости на сестра ми. Лондон е град, в който или ще се влюбите, или ще се депресирате.
Last autumn I visited my sister in London. London is a city in which you’ll fall in love or … you’ll get depressed.

ВНИМАНИЕ! Лондон е в постоянен ремонт. Не се шегувам! WARNING! London is under constant construction. I’m not kidding!
0

Нощно време светлините на града са удивителни! At night the city’s lights are amazing!
1

2

3

4

Стълби за бъдещите удавници. Stairs to nowhere.
5

6

7

8

9

10

Живите статуи. Living statues.
11

12

Окото вижда всичко буквално. The eye sees everything literally.
13

14

15

Какво прави огромен син петел, който е символът на Франция, пред националната галерия на Англия?
What is doing a huge blue cock infront of the national gallery of England?
16

Друга забележителност в Лондон са симпатичните “пъбове”. London is famous also for its pubs.
17

Страхотни паркове! В тях има повече крилати отколкото хора. Awsome parks! There are more birds in them than humans.
18

19

20

21

22

23

Обикновен жилищен квартал по залез. Ordinary residential neighborhood at sunset.
24

Нощта на огньовете. Намирам този английски празник за много вдъхновяващ. На този ден Guy Fawkes е направил опит да взриви Парламента в Лондон през 1605. По този повод хората палят огньове и фойерверки.
Bonfire night. I find this holiday really inspiring. At this day Gue Fawkes made an atempt to blow up the House of Parliament in London in 1605. Nowadays people light bonfires and set off fireworks.
25

Метростанцията, проектирана от Норман Фостър. Norman Foster’s metro station.
26

27

28

Небостъргачите! The skyscrapers!
29

30

И много много други забележителности … улични актьори, странни манджи, тайни проходи. За да ги видите ще трябва сами да отидете до там ;)

Общо взето Лондон в днешно време е един изключително красив, модерен и чист град. Аз обаче така и не успях да се отърся от картинката на неговото минало, която е много добре описана от Тери Пратчет в неговата поредица книги от света на диска. Сажди, мръсотия, мизерия. Фабриките са преобразувани в модерни офис сгради, но въпреки това мрачната атмосфера от миналото не се е реставрирала заедно с тях.

Има опасност и да срещнете много интересни хора. Аз лично се сблъсках с Wes Berwise, който е известен музикант и радио водещ в Англия със слабост към блуса, джаза, соул музиката. Говорихме с часове в галерията Tate Modern. Много поздрави от България, Wes!
There is danger to meet some really interesting people. I personally met Wes Berwise who is famouse musician and radio host in England with a weekness for jazz, soul music. We talked for hours in the Tate Modern Gallery. Greetings from Bulgaria, Wes!
Wes Berwise

Задължително трябва да се разходите из Лондон :) You really must take a walk around London.

Промяната започва от самите нас. Вижте как един обикновен българин в чужбина споделя със света своята любов към родината.
Like.BULGARIA

Change comes from within. See how one ordinary bulgarian shares his love for his country with the world.
Like.BULGARIA

like-bulgaria-lakes

like-bulgaria-view

like-bulgaria-levski

like-bulgaria-martenitza

like-bulgaria-tikva

like-bulgaria-drink

И много други на like-bulgaria.com

And many others on like-bulgaria.com

Torggler's Door

Продължаваме темата за Оригами вдъхновенията в областта на дизайна и културата.

Тази уникална врата е изобретение на австрийския артист Клеменс Торглър (Klemens Torggler). Тя разбива всичките ни досегашни представи за понятието врата. Няма дръжка или друго такова съоръжение.Задвижва се изцяло по кинетичен път. Тази система позволява само с едно докосване в центъра на панелите да се отвори сама вратата подобно на оригами, което само се сгъва и се прибира в себе си. Специалната конструкция позволява на вратата да се отвори странично без употребата на релси.

door-1

Има един тънък момент в частта по безопасност. Вратите на Торглър приличат мъничко на гилотини за пръсти, въпреки красотата си. Затова за тези, които се притесняват да не загубят някой пръст, има варианти на вратите и с меки панели. Въпреки критиките по това отношение все пак говорим за изкуство, дизайн, архитектура и красота и важи в пълна сила поговорката “Трай, бабо, за хубост!”.

5

Оригами вратите могат да формират и цели преградни стени. Позволяват осъществяването на безброй функционални варианти.

1

3

За съжаление тези врати са все още само прототипи и няма как да си ги сложим вкъщи освен ако не отидем до галерия “ARTELIER CONTEMPORARY” в Австрия. Да се надяваме, че ще станат по-достъпни в скоро време, защото тези врати не са просто врати, те са истинско произведение на изкуството.

2

Източник: Klemens Torggler

В днешно време японското традиционно изкуство оригами продължава да бъде вдъхновение за всички – от децата до архитектите.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Лондонското архитектурно студио “Make” създават уникален дизайн на своята киоска, която прилича на истинско оригами. Киоската е префаб със сгъваема алуминиева черупка, изглеждаща точно като сгънат лист хартия. Две от тези киоски са тествани в сърцето на Лондон и са служели като информационни и търговски павилиони.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Успехът на този проект се дължи не само на елегантния и креативен дизайн, но и на неговата функционалност. Киоските са леки, лесно преносими и предварително сглобени. Устойчиви са на вандализъм и атмосферни влияния.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Сгъваемата структура е изградена от алуминиеви панели третирани с еластично покритие за по-голяма устойчивост. Система от противотежести повдига и сваля отваряемата част на киоската като по този начин разкрива вътрешността и я предпазва, когато не се използва. Докато е отворена киоската прибраните панели оформят козирка.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Вътрешността на киоската е измерена 1.95 на 3 метра и е облицована от плоскости от слепена дървесина. Пространството между тях и алуминиевите панели е третирано с водонепропусклива мембрана и въздушен изолационен слой.

Kiosks-by-Make-Architects

Бих отскочила за една кратка екскурзия отново до Лондон само за да им се полюбувам на павилиончетата и евентуално да си открадна едно две :)

Снимките са дело на архитектурно студио “MAKE”

photographer Deni Knyazhevich

 

Град София – столицата на България и моят роден град. В следващите страници няма да говоря за нейната богата история, нито за нейното „светло“ бъдеще. Ще говоря за това, на което съм станала свидетел и продължавам да ставам свидетел през моя все още малък житейски път. Ще говоря за безсрамното осакатяване на един прекрасен град. В основата на всяко едно ново пространство, актуален проблем намирам именно тази проблематика. Затова именно нея ще анализирам.

Градът представлява един жив организъм. Ние сме душата, а „материалното“ е неговото тяло. Такава е връзката между обществото и града. Обществото се стреми към усъвършенстване, към един по-добър, по-лек живот. Защо тогава това не намира отражение върху самия град? Под маската на модернизацията той всъщност жестоко и необратимо бива деформиран. Отговорът на този въпрос е изключително лесен. Просто не съществува общество, обществено мислене, обществена принадлежност. Няма Ние. Има само Аз. Кръгозорът на Аз-а е ограничен и егоистичен. Няма тази способност да види цялата картинка. Личностните интереси и тези на града влизат в конфликт.

Ще се опитам да дефинирам възможно най-точно двете понятия модернизация и деформация с оглед по-нататъшната им употреба. Какво означава модернизация? Според тълковния речник – нововъведение, усъвършенстване, съобразяване със съвременните изисквания и норми. А синоним на деформация е изкривяване, обезформяне, обезобразяване, изродяване. В нашето време, в нашата държава, в нашия град съвсем спокойно можем да кажем, че модернизацията всъщност означава деформация. Почти всички промени, нововъведения и опити за т.нар. „модернизация“ довеждат до проблеми, затруднения, пречки в правилното функциониране на градския организъм.

Още през Новото време се открива, че града може да бъде моделиран с цел оптимизация, без това да застрашава неговата цялост. Преустройството се подчинява на рационални урбанистични планове. Погледът на обществото обхваща цялото и гледа напред в бъдещето. Каква е нашата реалност сега? Опитваме се да догоним настоящето без оглед за миналото или за бъдещето. Понятието „ново“ придобива негативно значение. Няма значение дали се отнася за нова организация, нов квартал или нова сграда. Моделира се за интересите на Аз-а, а не за тези на обществото, на града.

Град София, както вече споменах е столицата на нашата държава с население приблизително 1 263 330 души и расте. Това е близо 16,5% от населението на България. Тя е основен административен, индустриален, транспортен и културен център на страната. Голяма част от актуалните проблеми в градоустройствено отношение идват от факта, че в планът-прогноза за София не е бил предвиден подобен ръст в населението. Няма нужда, разбира се, от паника. Западните страни ще ни спасят. „Модернизацията“ ще дойде на помощ.

С оглед тематиката на това есе не може да не се спомене и девиза на града „Расте, но не старее“. Определено расте и определено не старее. Упорито бива „модернизирана“ редовно.

Една от скорошните „модернизации“ е свързана с организацията на трафика и автомобилното паркиране в градския център. Обособи се зона, в която се ограничава и регулира разполагането на автомобилите. Това е една често прилагана схема в много европейски градове. Ползите на това нововъведение са много. Облекчава се автомобилния трафик и съответно се улеснява достъпа, намаляват се вредните емисии във въздуха, стимулира се употребата на алтернативни средства за придвижване като градски транспорт, колела и др. И разбира се общината да получи допълнително средства за други полезни каузи. Всичко изглежда прекрасно, нали? Веднага възниква следния проблем. Ако искаме да паркираме в центъра има два варианта. Да си платиш или да не паркираш. Извинявам се има три варианта. Можеш да ходиш на работа след 19:30 ч. Няма нито един безплатен обществен паркинг. Това е една повърхностна интерпретация на западно-европейския опит, която се превръща в една машина за рекет. След тази „модернизация“ следва един тежък период на адаптация.

В последствие тази деформация придобива още по-голям мащаб. Зоната се разширява и обхваща още по-голяма територия от града. Обхваща чисто жилищни области, където е напълно излишна подобна форма на организация. Моят квартал, ж.к. Банишора, също се оказа модернизиран. Той е един тих, спокоен изцяло жилищен комплекс. В него няма разположени почти никакви обществени центрове като изключим няколко училища и детски градини. Разположен е близко до центъра и има богат градски обществен транспорт. И като един истински образец за стар квартал е с изградена перфектна инфраструктура с широки и прави улици, без проблеми с паркиране и достъп … до сега. Наруши се сериозно жилищното пространство. Движението по улиците от двупосочно става еднопосочно, от което следва затрудняване на движението и достъпа. Паркоместата намаляват чувствително. Улиците пустеят. Няма нито една паркирана кола на тях. Това бих го сложила в графата на положителните качества на „модернизацията“, но се чувства неправилно. Тези празни улици не са нормални. Не са част от света, в който живеем. Колите все едно са изчезнали с магия.

Най-забавната част е че все още няма изграден нито един обществен паркинг, нито един.

За щастие тази деформация не е необратима. Не е свързана с изграждането на постоянни съоръжения и сгради. Въпреки че има много истина в поговорката „Няма нищо по-постоянно от временните решения“.

Сега да видим какво отражение има „модернизацията“ върху жилищното строителство. Къде е мястото на новите жилищни комплекси в планираното градоустройство? Нямат такова място. Повечето от тях нямат план, нямат инфраструктура, нямат законосъобразност дори. Не се създават пространства с обществено значение. Нямат никакво отношение спрямо града, спрямо общността. Новите сгради се появяват на най-изненадващите, ако мога така да се изразя, места, на места, където е важно за Аз-а. Вместо да създават, те унищожават пространствата около себе си. Запълват всяко едно свободно пространство без оглед за бъдещето. Задушават града. Пречат на неговото нормално функциониране и развиване. Може ли това градско пространство да бъде коригирано? Защо се правят нещата така че да се налага в последствие да бъдат променяни? Тази деформация е сериозна и почти необратима.

В плана на София е бил заложен следния принцип. Три зелени ръкава започват от планината Витоша и влизат чак до сърцето на града. Тяхното предназначение е било за прочистване на въздуха. Действали са като отдушници, комини. Тези три ръкава вече са в миналото. Прекъснати са именно с такива нови „изненадващи“ жилищни сгради. Изядена е и една голяма част от парковите пространства.

Това са два малки примера за „новостите“, на които ставаме свидетели последните години. Навсякъде цари пълна анархия и спонтанност, неподчинени на никакви планове и правила. Аз-ът следва своите лични интереси и диктува правилата. Липсата на обществено мислене е осезаема.

Проблемът е ясен. Вместо модернизация се получава деформация. Продиктуван е от разрушената връзка между социума и черупката на града. Причина за което е липсата на сплотено общество. Как бихме могли да я изградим, да я поправим? Как можем да се измъкнем от това блато на егоизъм, себичност и алчност, в което е затънал Аз-ът? Как можем да се превърнем от отделни индивиди в общество? Не е достатъчно това, че сме се оказали на едно и също място. Трябва да има нещо общо, което обичаме и за което да се борим. Трябва да имаме възможността да се борим, да имаме глас. Нужно е силно, стабилно и честно управление, лидерство. Нужна е промяна в мисленето. Този проблем малко ми напомня на положението в университета. Да, колеги сме, да, имаме една и съща специалност и учим едни и същи неща. Но не сме общество, защото не ни се дава тази възможност да работим заедно. Вместо това работим един срещу друг и сме принудени да бъдем егоисти. Още от рано започва да се заформя Аз-ът и това е въпрос на оцеляване.

В проблема с „модернизацията“ е заложен и друг конфликт. Чисто формалното и неправилно прилагане на т.нар. модерни идеи. Модерни идеи и технологии, идващи от чужбина, съвсем повърхностно разбрани и прекопирани. Не е лошо, разбира се, да черпим знания от чуждия опит,даже е задължително, защото няма нужда да се преоткрива топлата вода. Но тези знания трябва да бъдат пречупвани през призмата на нашата реалност и да бъдат осъзнавани преди да бъдат прилагани.

Време е да се излезне от крепостта, наречена наш дом, и да се обърне поглед и към бъдещето. Нека не треперим пред опасността от поредната новост, поредната криворазбрана „модернизация“. Тези деформации на града, неговото трайно осакатяване ще останат дълго след като нас ни няма. С тях ще трябва да се бори нашето поколение и поколението на нашето поколение и т.н. Но не това е най-страшното. Най-страшното са деформациите в общественото мислене, в психиката на хората. Разумът се развива, информацията за света се увеличава, и всичко това за сметка на морала. Може би има истина във фразата „Незнанието е блаженство“. „Модернизация“ не „деформация“.

Здравейте, скъпи читатели! Добре дошли в моя блог! В бъдеще аз ще споделям с вас моите размисли и страсти, а вие много ще ме зарадвате ако споделяте своите. Моята цел е да ви покажа света през моите очи. Искам да ви заинтригувам, да ви дам теми за размисъл, да ви дам вдъхновение. Както един известен творец казваше: “Не казвам, че ще променя света, но се надявам да запаля искрата в този, който ще го направи.” Той не успя да промени света, но със сигурност успя да промени много сърца.