Architecture Portfolio

Street art, Moscow

Street art, Moscow

Качвам се на самолета. Затварям си очите. Все още не мога да повярвам … Отивам в Москва! Очаквам всеки един момент да се окажа в разгара на някой американски филм сред шпиони, военни и кръвопролития. Боингът излита. Всичко е нормално. Хората са си хора. Учудващо самолета оцеля и кацаме в Москва. Усещам нарастващия трепет пред сблъсъка с една непозната различна земя, който всяко пътешествие пробужда. На изхода от летището съм. Една стъпка и … къде е? Къде е културният шок? Нещо не е наред. Чувствам се … прекалено нормално, прекалено на място.

Архитект в Москва

Погълната от любопитството не заравям надълбоко в това объркващо състояние. Все пак съм в Москва – столицата на една от най-противоречивите сред световните сили страна! Този град е невероятно постижение на човешките способности. Като препратка до определението на думата грандомания би трябвало да пише Москва. Този мегаполис е огромен! 15 милиона души население. Близо 50 км диаметър. Всичко е огромно! Улиците, сградите … абсолютно всичко е огромно! Странно, но продължавам да не се чувствам странно. Не съм с размерите на незначителна мравка. Човек в пълен размер съм си. Тук в този момент разбирам с пълна сила един от първите уроци по основи на архитектурата в университета. Пропорции, мащаб, баланс между пространствата, сградите и архитектурата. Свидетел съм на едно виртуозно изпълнение на руските архитекти.

Парк, Москва

Под моста, Москва

Москва, Русия

Всичко е толкова красиво. Просторни чисти тротоари и улици. Китни градинки. Архитектурни шедьоври на всеки ъгъл. Трябва да им се признае на руснаците, те са ненадминати в проектирането на паметници и мемориални комплекси. Честно казано дразнещо е колко е огромно всичко. Не може да се направи нито една свястна снимка. Нищо не се побира в обектива на фотоапарата. Трудно е и да видиш себе си като нещо по-различно от точка на някоя от тези снимки.
IMG_0743

20140925_213755

Червеният площад

Червеният площад

Червеният площад

Червеният площад

Кървавите фонтани

Кървавите фонтани

Градът кипи от живот – ден, нощ, по всяко време. Заведенията са пълни. Всичко свети като Коледна елха. Това ми напомни на дома, на София. Но имаше и още нещо, което не можех все още да определя. Има някаква причина да не се чувствам като чужденец, която съм убедена, че ще ми избоде очите, но все още не мога да я видя. Но пък метростанциите са впечатляващи.

Метростанция в Москва, Русия

Метростанция в Москва, Русия

Метростанция в Москва, Русия

Метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Детайл метростанция в Москва, Русия

Вярно е че в миналото сме имали близки отношения с Русия. Почерпили сме много от тяхната архитектура. Старите сгради, паметниците, площадите им са били образци за нашите архитекти и съответно наистина стилът е същият. Да, разликата в мащабите е очевидна, но въпреки това архитектурата си е архитектура. Може би това е причината да се чувствам прекалено нормално?

Най-големият частен музей. Човекът може съвсем спокойно да превземе сам някоя малка държавица като България.

Най-големият частен музей. Човекът може съвсем спокойно да превземе сам някоя малка държавица като България.

Най-големият частен музей

Най-големият частен музей

Най-големият частен музей

Най-големият частен музей

Къщата на арх. Мелников

Къщата на арх. Мелников

Най-накрая разбрах източника на този дискомфорт, който ме преследваше. За моето поколение връзката с Русия е била много много отдавна в миналото. Изключително трудно ни е да повярваме на разказите на родителите си, трудно ни е дори да си представим историята от учебниците. Страхувам се обаче, че всъщност историята не е история, а е настояще или още по-зле … бъдеще. Не само архитектурата от миналото, булевардите, площадите, активният денонощен живот на града са като тези в България, ами и всичко останало е еднакво! София се оказа едно миниатюрно копие на Москва! Копие до най-малкия детайл – модерните сгради, магазини, метрото, малките градски форми като кошчета, спирки, пейки, лампи, абсолютно всичко – старо и НОВО е еднакво. Нормално е да има прилики в старите сгради, но в новите?!? Та ние сме до ден днешен под пълното управление на Русия! Тази връзка никога не е била прекъсвана.

Кошче за боклук, Москва, Русия

Кошче за боклук, Москва, Русия

Познато ли ви е?

Познато ли ви е?

Вечният огън ама не е в София

Вечният огън ама не е в София

Като изключим късно появилия се “културен шок”, който преживях, Москва се оказа един прекрасен град. Не го препоръчвам за живот, но за приключенците е една много добра дестинация. Само се подсигурете с повече финанси и задължително автомобил и карта.

П.П. В Москва разкрих още една заблуда, на която ни учат в Европа. Панелното строителство със сигурност не е мъртво! Строят си се с пълна сила панелки класически модел без изолации, без нищо!
Панелки, Москва, Русия

Torggler's Door

Продължаваме темата за Оригами вдъхновенията в областта на дизайна и културата.

Тази уникална врата е изобретение на австрийския артист Клеменс Торглър (Klemens Torggler). Тя разбива всичките ни досегашни представи за понятието врата. Няма дръжка или друго такова съоръжение.Задвижва се изцяло по кинетичен път. Тази система позволява само с едно докосване в центъра на панелите да се отвори сама вратата подобно на оригами, което само се сгъва и се прибира в себе си. Специалната конструкция позволява на вратата да се отвори странично без употребата на релси.

door-1

Има един тънък момент в частта по безопасност. Вратите на Торглър приличат мъничко на гилотини за пръсти, въпреки красотата си. Затова за тези, които се притесняват да не загубят някой пръст, има варианти на вратите и с меки панели. Въпреки критиките по това отношение все пак говорим за изкуство, дизайн, архитектура и красота и важи в пълна сила поговорката “Трай, бабо, за хубост!”.

5

Оригами вратите могат да формират и цели преградни стени. Позволяват осъществяването на безброй функционални варианти.

1

3

За съжаление тези врати са все още само прототипи и няма как да си ги сложим вкъщи освен ако не отидем до галерия “ARTELIER CONTEMPORARY” в Австрия. Да се надяваме, че ще станат по-достъпни в скоро време, защото тези врати не са просто врати, те са истинско произведение на изкуството.

2

Източник: Klemens Torggler

В днешно време японското традиционно изкуство оригами продължава да бъде вдъхновение за всички – от децата до архитектите.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Лондонското архитектурно студио “Make” създават уникален дизайн на своята киоска, която прилича на истинско оригами. Киоската е префаб със сгъваема алуминиева черупка, изглеждаща точно като сгънат лист хартия. Две от тези киоски са тествани в сърцето на Лондон и са служели като информационни и търговски павилиони.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Успехът на този проект се дължи не само на елегантния и креативен дизайн, но и на неговата функционалност. Киоските са леки, лесно преносими и предварително сглобени. Устойчиви са на вандализъм и атмосферни влияния.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Сгъваемата структура е изградена от алуминиеви панели третирани с еластично покритие за по-голяма устойчивост. Система от противотежести повдига и сваля отваряемата част на киоската като по този начин разкрива вътрешността и я предпазва, когато не се използва. Докато е отворена киоската прибраните панели оформят козирка.

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Kiosks-by-Make-Architects

Вътрешността на киоската е измерена 1.95 на 3 метра и е облицована от плоскости от слепена дървесина. Пространството между тях и алуминиевите панели е третирано с водонепропусклива мембрана и въздушен изолационен слой.

Kiosks-by-Make-Architects

Бих отскочила за една кратка екскурзия отново до Лондон само за да им се полюбувам на павилиончетата и евентуално да си открадна едно две :)

Снимките са дело на архитектурно студио “MAKE”

Изкуството е една от основните съставки на нашето общество. То се среща под многообразни форми. Архитектурата е една от тях. Тя се е зародила още от началото на човешката цивилизация. Древен Египет. Месопотамия. Древна Гърция. Рим. Много от тези примери са оцеляли до ден днешен и разкриват пред нас живота на нашите предци, техните вярвания, техните мечти и желания.

Архитектурата отразява развитието на нашето общество. Тя е най-трайната сред всички изкуства. Тя е летописеца на нашата историята. Но не тази история, която е изпълнена с кръв, политика и дати. Тя описва историята на нашата култура, на нашата душевност.

Нека проследим най-общо нейното развитие във времето.

В миналото архитектурата не е имала цена. Може да не е имало храна за народа, но за строежите не са се скъпяли средства. Създавани са огромни монументални сгради. Храмове и дворци – основните символи на душевния свят.

Какво се случва днес с архитектурата? Нейната значимост като изкуство стремително намалява. Единственото, което е важно, е нейната цена. Най-евтиното винаги печели. Архитектурата вече не е изкуство. Тя е бизнес. Като огледало на човешката душа, тя ни показва една много грозна картинка. Ценностната ни система е наистина грозна. Ние сме готови да продадем и собствената си душа! В днешно време всичко е пари, всичко има цена, даже любовта.
Ето как изглежда реалността:

Всичко е сиво и грозно, бавно рушащо се. Точно така изглеждаме и ние отвътре. Нашето общество деградира. Огледайте сградите около Вас и ще видите истината в нейния брутален образ. На въпроса „От какво Ви е страх?“, аз отговарям: „От хората.“. Не животните, не природата, ами хората са тези, които са способни на най-големите злини. Всеки, заслепен от собствения си егоизъм, в стремежа да си създаде перфектното кътче, е готов да руши и унищожава всичко и всеки.

В нашата държава няма място за архитекти-идеалисти. Има място само за архитекти-бизнесмени. Всичко е бизнес. Всичко е пари.

Смисълът на живота в днешно време е да напълним джоба!

Залез над Люлин

Какво ще се случи след 20 години в царството на панелките „Люлин“? Разбира се, този въпрос се отнася и за всички останали жилищни комплекси от този тип в България. Аз ще визирам в тази статия конкретно този квартал.

Квартал „Люлин“ е построен напълно през 1979 с малки изключения. Разделен е на 10 микрорайона и по неофициални данни от 2007 населението му е приблизително 200 000 души. Според мен в момента населението му е поне 500 000 души.

Половин милион души живеят в тези „красиви“ панелени жилища. Живота на половин милион души може да бъде застрашен след 20-30 години. Половин милион души могат да останат на улицата. Това ще бъде факт дали след 20 или 70 години.

Как по-точно ще се случи подобна трагедия в мирно време? Панелените жилища имат определен период на живот. Според някои специалисти той е 50-60 години, а според други е 100-110 години. Слабото място на този тип строителство са връзките между отделните елементи. С годините те отслабват и може да се стигне до скъсване и разпадане на сградата. Това налага поставянето на относителен срок на годност.

Привържениците на втората теза, че панелките имат минимум 100 години живот, имат своите аргументи. Панелното строителство е германско изобретение следователно няма как да не е качествено. Освен това ако се поддържат и ремонтират панелките, ще се избегнат бъдещите усложнения. Живота на сградите може да се и удължи ако се санират, както трябва. Всичко е ок!

Слабите места на тези аргументации просто прозират. Да, никой не се съмнява в доброто качество на немските продукти, но в крайна сметка не германци, а българи са строителите. А всички знаем какъв е българският начин да се вършат нещата … Освен това са строени не от опитни майстори, а от войничета. Момчета, които идея са си нямали от строителство. И това си личи от кривите стени и другите „малки“ несъвършенства в апартаментите. Нека бъдем отговорни и свалим поне с 30-40 години от предвижданията на специалистите.

Незнам дали има смисъл да коментирам втория аргумент. Ако се поддържат и ремонтират ?!?! Всеки, който е влизал в панелка, а даже не е нужно и да влиза, защото си личи и отвън, може да каже, че това никога не се е случвало и добре ще предположи, че никога няма и да се случи.

Единствената надежда за спасяването на тези комплекси е наистина цялостното саниране и ремонтиране на сградите. Това е отговорност на държавата. До колкото знам тя даже се е захванала вече с тази задача. Има прието решение за санирането на няколко хиляди сгради от този тип. До този момент са санирани не повече от десет сгради. С това темпо … далеч ще се стигне. На мястото на живущите в тези панелки аз лично бих гледала да се изнеса, колкото мога по-бързо, защото ако разчитаме на държавата най-много да свършим в най-добрия сценарий бездомни.

Вече отгатнахте сигурно, че аз съм от привържениците на първата теория. На панелените сгради им давам най-много 50 години живот в безопасност. Времето на панелките бавно и славно изтича…